“Виновни са сърцата ни, които не остаряха!“

Толкова разкошна, толкова френска! Ненадминати майстори са французите в истории, в които едновременно бушуват страсти между по-зрели хора, но заедно с това присъстват и проблемите на телесното остаряване – толкова по-жалко, когато душата е млада и жадува за

Voglio un tesor che assai più vale, Voglio la gioventù (W. Goethe)

La prima cosa che ho fatto dopo aver terminato il romanzo è stato verificare quanto fosse successivo a L’eredità

Forte come la morte (Fort comme la mort, 1889)
L'eredità (L'Héritage, 1884)

Ci sono cinque anni e debbono esser stati assai

Maupassant, a master of the fin de siècle potboiler, meanders along in this entertaning if inessential contribution to a corpus of cherubic French classics. The plot takes second place to the stylish prose, elevating a rather ho-hum tale of a painter’s unfortunate infatuation with a countess’s daugh

Άσμα ασμάτων.

Βάλε με σφραγίδα στην καρδιά σου,
ωσάν σφραγίδα στο μπράτσο σου·
είναι δυνατή η αγάπη σαν το θάνατο
και σκληρός ο πόθος σαν τον άδη·
οι σπίθες της είναι σπίθες της φωτιάς,
φλόγα του Θεού.
Νερά ποτάμια δεν μπορούν
να σβήσουν την αγάπη.
 
(μετάφραση Γιώργος Σεφέρης)

«Δυνατός σαν το θάνατο». «Κρατα

There are two main themes to this novel. The main plot is as follows: an artist is involved in a twelve year affair with a married woman. She became his mistress at a very young age, while the artist is certainly a decade or more older than she. As the time passes, the two fall into a relaxed relati